Случило се през 1965 г. - тогава Шърман Попен създава за дъщеря си играчка от две скачени ски и въже, с което да ги управлява. Нарекъл изобретението си „снърфър”, и поради големия интерес, който приятелчетата на дъщеря му проявили, патентовал произведението си. В началото на седемдесетте, Попен прави състезания по снърфинг в зимен курорт в Мичиган, който привлича множество почитатели на новия спорт. Един от тях е Том Симс, който създава модифициран уред в работилницата на училището си. По-късно той застава начело на „Симс Сноубордс”, една от големите компании за производство на „дъски”.

През 1985 г. сноубордът, вече придобил завидна популярност, става официален спорт, с полагащото му се първенство. Новатори като Джейк Бъртън Карпентър, Майк Олсън и Чък Барфут усъвършенстват дизайна на дъските, като ги пригодяват за различните стилове на каране - фрий-райд, фрий-стайл, джибинг и фрий-карвинг.

Днес тези хора притежават собствени фирми за производство на сноуборд екипировка, и то от най-успешните. Все пак само човек, който кара знае точно какво се изисква, за да бъде един борд добър. Това си личи най-вече на първенствата - халф-пайп, бордър-екс, биг еър или слоуп стайл, на всички тях голям процент от професионалистите използват екипировката на Бъртън например.

Един от световните центрове за този екстремен спорт е Солт Лейк Сити (докъдето лятят American Airlines), който дори е наричан „град на сноуборда”. Известни със специалното си отношение към адреналина са страни като Норвегия, Финландия, Австрия и Швейцария, както и Канада и Русия. Те предлагат най-добрите писти и съоръжения, и точно оттам идват най-добрите сноубордисти в света.